Преосмисляне на инвестициите в имоти

В условията на коронавирусна пандемия все повече инвеститори се питат дали залагането върху недвижими имоти все още е привлекателно и сигурно като инвестиционна опция, или те трябва да се дистанцират от тях, пише Financial Times. 

Като цяло има три фактора, които излагат на флуктуационен риск дългосрочните цени. Първо, масовото преминаване към дистанционна работа доведе до по-слабо търсене на офис площи. Големите компании вече удължиха възможността служителите им да работят дистанционно до есента, като Google посочи на повечето от своите 200 хиляди служители, че могат да работят от домовете си до юли 2021 г. 

Подобно развитие значи, че много хора ще се откажат от скъпите си имоти в града и ще се насочат към по-евтини варианти в крайградските и селски райони, което ще намали стойността на жилищните имоти и ще подкопае възвращаемостта. 

Промяната също ускори дигитализацията, автоматизацията, роботиката и внедряването на нови технологии, което ще гарантира, че компаниите могат да работят ефективно с по-малко служители. Тази тенденция ще изостри намаленото търсене на физически помещения.

Второ – след коронавирусната криза правителствата ще търсят нови източници на приходи. Секторът на недвижимите имоти може да бъде изложен на по-високи данъци, тъй като правителствата ще предпочетат този вариант, вместо да увеличават данъка върху доходите в момент на висока безработица. Това също ще натежи на цените на недвижимите имоти и възвращаемостта. 

Трето – притежаването на земя или имот отдавна се счита за добър начин за предпазване на капитала от инфлация, тъй като цените на недвижимите имоти и наемите обикновено също нарастват, заедно с ускоряването на инфлацията. Въпреки това днес инвеститорите могат да поставят под въпрос възможността за ускоряване на инфлацията през следващите години. Въпреки че огромните противокризисни пакети от стимули на правителствата влседствие на пандемията могат да ускорят инфлацията, в сила е все още и определен дефлационен натиск.

Технологиите свиват много от разходите, включително за транспорт и телекомуникации. Шокът в глобалното търсене доведе до понижени прогнози за икономиката, което вероятно ще отслаби допълнително потребителското търсене и ще постави лимит на ръста на цените. В кракосрочен план също няма признаци за увеличаване на възнагражденията на служителите, като е вероятно по-високите нива на безработица да се задържат. Пред пазара на труда има и по-тежко дългосрочно предизвикателство – това на демографските промени. 

Тъй като населението продължава да застарява, на пазара на труда ще има все по-малко икономически активни и по-млади хора в сравнение с вече пенсионираните. Това ще означава по-малко купувачи на имоти и съответно допълнителни нива на обезпечаване от страна на банките, отпускащи кредити, което също ще увеличи задържащия натиск върху цените на недвижимите имоти. 

Пазарът на имоти е огромен и много различен, така че влиянието му върху цените ще варира значително в отделните страни и сектори. Пандемията обаче накара много инвеститори да преразгледат портфолиата си и да преценят дали предпочитанията им към недвижими имоти ще предпазят, или ще подронят тяхното благосъстояние. 

Огромен ще бъде и натискът върху готовността на банките да отпускат кредити срещу ипотека, главно поради опасението, че това може да промени принципите на основната им философия – да бъдат финансови институции, а не заложни къщи.

Превод: Николета Рилска